полен
[poˈlɛn]
полен значение:
1. (Ботаника) Съвкупност от микроспори (цветен прашец), образувани в прашниците на семенните растения, служещи за оплождане.
- Ударение
- полѐн
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- по-лен
- Род
- мъжки
- Мн. число
- полени
Примери за използване на полен
(Ботаника)
- Пчелите събират нектар и полен от цветовете.
- Високата концентрация на полен във въздуха предизвика алергични реакции.
Синоними на полен
Как се пише полен
Грешни изписвания: пулен
Пише се с 'о' в първата сричка. Да не се бърка с 'полян' (от поляна).
Етимология
Произход:Латински
Оригинална дума:pollen
Директна заемка от латински 'pollen', което означава 'фино брашно', 'прах'. В съвременната наука терминът се е утвърдил чрез ботаниката.
Употреба
Чести словосъчетания:
- пчелен полен
- алергия към полен