покалугеря
[pokɐˈlugɛrʲɐ]
покалугеря значение:
1. (религия) Правя някого калугер (монах); подстригвам за монах.
2. (възвратно) (Покалугеря се) Ставам монах, приемам монашество.
- Ударение
- покалу̀геря
- Част на речта
- глагол
- Сричкоделение
- по-ка-лу-ге-ря
- Вид
- свършен
- Преходност
- преходен
- Спрежение
- II спрежение
- Възвратна форма
- покалугеря се
- Видова двойка
- покалугерявам
Примери за използване на покалугеря
(религия)
- Владиката реши да покалугеря послушника преди Великден.
(възвратно)
- След трагедията той реши да се покалугери и да отиде в манастир.
Синоними на покалугеря
Антоними на покалугеря
Как се пише покалугеря
Окончанието за 1 л. ед.ч. е -я (II спрежение), а формата за 3 л. ед.ч. е покалугери.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:калугер
От съществителното 'калугер' (от гръцки καλόгеρος - добър старец) + глаголна наставка.