Енциклопения на българския език

познавачка

[pɔznɐˈvat͡ʃkɐ]

познавачка значение:

1. (пряко) Жена, която притежава задълбочени познания, опит и вкус в определена област; експертка.
Ударение
познава̀чка
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
поз-на-вач-ка
Род
женски
Мн. число
познавачки
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на познавачка

(пряко)
  • Тя е известна познавачка на ренесансовото изкуство.
  • Като истинска познавачка на виното, тя веднага разпозна сорта грозде.

Синоними на познавачка

Антоними на познавачка

Как се пише познавачка

Пише се с 'о' (по-), и 'а' в корена.

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:познавач
Женски род на съществителното 'познавач', образувано от глагола 'познавам' + наставка -ач + -ка за женски пол.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • добра познавачка
  • тънка познавачка