Енциклопения на българския език

позволен

[pɔzvoˈlɛn]
Ударение
позволѐн
Част на речта
прилагателно име
Сричкоделение
поз-во-лен
Род
мъжки
Мн. число
позволени
Докладвай грешка в описанието

Как се пише позволен

Грешни изписвания: позволян, пузволен, позвулен
Думата се пише с е в последната сричка, тъй като променливото я (от глагола позволявам) преминава в е, когато не е под ударение или когато след него следва мека сричка (в случая на позволени).

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:позволити
Произлиза от старобългарския глагол 'позволити', който е дериват на 'воля' (желание, свобода) с представка 'по-'. Страдателно причастие, преминало в прилагателно име.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • позволен ход
  • позволен багаж
  • позволен прием
  • максимално позволен