Енциклопения на българския език

пожъна

[poˈʒɤnɐ]

пожъна значение:

1. (земеделие) Извършвам жътва; прибирам реколтата от житни растения.
2. (преносно) Получавам резултат от свои действия или усилия; постигам нещо.
Ударение
пожъ̀на
Част на речта
глагол
Сричкоделение
по-жъ-на
Вид
свършен
Преходност
преходен
Спрежение
I спрежение
Видова двойка
пожънвам
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на пожъна

(земеделие)
  • Земеделците пожънаха нивите преди дъждовете.
  • Тази година успяхме да пожънем рано.
(преносно)
  • Отборът пожъна голям успех на първенството.
  • Който сее ветрове, ще пожъне бури.

Антоними на пожъна

Как се пише пожъна

Грешни изписвания: пожана, пужъна
Коренната гласна е ъ (жъна).

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:жѧти
От представка 'по-' + глагола 'жъна' (старобълг. жѧти). Коренът е свързан с рязане/събиране.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • пожъна успех
  • пожъна овации
  • пожъна победа
Фразеологизми:
  • каквото посееш, това ще пожънеш

Популярни търсения и запитвания за пожъна