поема
[poˈɛmɐ]
поема значение:
1. (литература) Голямо стихотворно произведение с лирико-епически характер, обикновено с развит сюжет и повествование за събития и герои.
2. (музика) Музикално произведение с лирико-драматичен характер и свободна форма.
- Ударение
- поѐма
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- по-е-ма
- Род
- женски
- Мн. число
- поеми
Примери за използване на поема
(литература)
- Поемата „Септември“ на Гео Милев е връх в българския експресионизъм.
- Той четеше поемата с патос пред публиката.
(музика)
- Симфонична поема.
Синоними на поема
Как се пише поема
Грешни изписвания: пуема
Думата се пише с о в първата сричка. В края завършва на а.
Етимология
Произход:Гръцки
Оригинална дума:ποίημα (poiema)
От старогръцки 'poiema' (творение, съчинение), произлизащо от глагола 'poieo' (правя, творя). Заета в българския чрез руски или френски.
Употреба
Чести словосъчетания:
- епическа поема
- лирическа поема
- симфонична поема