подържа
[poˈdɤrʒɐ]
- Ударение
- подъ̀ржа
- Част на речта
- глагол
- Сричкоделение
- по-дър-жа
- Вид
- свършен
- Преходност
- преходен
- Спрежение
- II спрежение
- Видова двойка
- няма (самостоятелен вид)
Как се пише подържа
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:държа
Образуван от глагола 'държа' и представката 'по-', означаваща извършване на действието за кратък период от време.