Енциклопения на българския език

подкупя

[potˈkupʲɐ]

подкупя значение:

1. (право) Давам пари или облаги на длъжностно лице или друг човек, за да извърши нещо в моя полза, обикновено незаконно или неморално.
2. (преносно) Спечелвам разположението на някого чрез подаръци, ласкателства или добро отношение.
Ударение
подку̀пя
Част на речта
глагол
Сричкоделение
под-ку-пя
Вид
свършен
Преходност
преходен
Спрежение
II спрежение
Видова двойка
подкупвам
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на подкупя

(право)
  • Опитаха се да подкупят съдията, но той отказа.
  • Не можеш да подкупиш съвестта си.
(преносно)
  • Тя успя да подкупи децата с шоколад.
  • Усмивката ѝ го подкупи веднага.

Антоними на подкупя

Как се пише подкупя

Грешни изписвания: поткупя, пудкупя, подкопя
Представката е под-. Пише се с 'д', въпреки че пред беззвучната 'к' се чува 'т' (поткупя).

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:коупити
Словообразувателен модел, общ за славянските езици (срв. руски 'подкупить'). Представка 'под-' (тук със значение на скрито, тайно действие) + 'купя' (купувам).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • подкупя свидетел
  • подкупя жури