подвижник
[podˈviʒnik]
подвижник значение:
1. (обществена дейност) Човек, който самоотвержено се труди и бори за постигането на висока обществена, научна или културна цел.
2. (религия) Монах или отшелник, който се е отдал на строг пост, молитва и лишения (аскетизъм) в името на вярата.
- Ударение
- подвѝжник
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- под-виж-ник
- Род
- мъжки
- Мн. число
- подвижници
Примери за използване на подвижник
(обществена дейност)
- Васил Левски е най-великият подвижник на българската свобода.
- Той беше неуморен подвижник на просвещението в родопския край.
(религия)
- Свети Иван Рилски е живял като подвижник в пустинята.
Как се пише подвижник
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:подвиг
От съществителното 'подвиг' + деятелната наставка '-ник'. Свързано със старобългарското 'подвизати се' (старая се, боря се).
Употреба
Чести словосъчетания:
- народен подвижник
- духовен подвижник