Енциклопения на българския език

подбуда

[podˈbudɐ]

подбуда значение:

1. (пряко) Вътрешен импулс, причина или мотив, който кара човек да извърши определено действие.
Ударение
подбùда
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
под-бу-да
Род
женски
Мн. число
подбуди
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на подбуда

(пряко)
  • Той действаше с най-чисти и благородни подбуди.
  • Следствието изяснява подбудите за извършеното престъпление.

Синоними на подбуда

Антоними на подбуда

Как се пише подбуда

Грешни изписвания: подбода, пудбуда
Представката е под-, а коренът е буд (от будя). Пише се с у, не с 'о'.

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:под- + будя
Образувано от представка 'под-' и корена на глагола 'будя/подбуждам' (карам някого да действа).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • благородни подбуди
  • ниски подбуди
  • користни подбуди