Енциклопения на българския език

погреба

[poɡrɛˈba]

погреба значение:

1. (обредност) Полагам покойник в гроб; извършвам погребение.
2. (преносно) Изоставям завинаги надежда, идея или талант; обричам на забрава или неуспех.
Ударение
погреба̀
Част на речта
глагол
Сричкоделение
по-гре-ба
Вид
свършен
Преходност
преходен
Спрежение
I спрежение
Видова двойка
погребвам
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на погреба

(обредност)
  • Утре ще погребат загиналия герой с почести.
(преносно)
  • С това решение той погреба кариерата си.
  • Погребахме мечтите си за пътешествие тази година.

Антоними на погреба

Как се пише погреба

Грешни изписвания: погребъ, пугреба
Глаголът завършва на в 1 л. ед.ч. (аз погреба - аорист; или аз погреба - сегашно време, но ударението се мести).

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:погретн
От корена *greb- (копая, рина) + представка по-. Първоначалното значение е свързано с изкопаването на яма за покойника.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • погреба надежди
  • погреба жив
Фразеологизми:
  • да те погреба
погреба : правопис, синоними и значение на думата в българския език | Тълковен речник | Тълковен речник