Енциклопения на българския език

повлека

[po.vleˈka]

повлека значение:

1. (пряко) Започвам да влача или дърпам нещо след себе си.
2. (преносно) Увличам някого да тръгне с мен или да направи нещо (често негативно).
3. (за флуиди) За вода или поток – отнасям със силата на течението.
Ударение
повлека̀
Част на речта
глагол
Сричкоделение
по-вле-ка
Вид
свършен
Преходност
преходен
Спрежение
I спрежение
Видова двойка
повличам
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на повлека

(пряко)
  • Конят повлече тежката каруца.
  • Тя повлече дългата си рокля по стълбите.
(преносно)
  • Той повлече и приятелите си в тази беда.
  • Тълпата го повлече към площада.
(за флуиди)
  • Реката повлече падналите дървета.

Синоними на повлека

Антоними на повлека

Как се пише повлека

Грешни изписвания: повлеча, пувлека

В 1 л. ед.ч. коренът завършва на (повлека), но в другите форми на сегашно време преминава в (повлечеш, повлече) поради палатализация.

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:влѣшти
Представка 'по-' + корен 'влек-' (от старобългарски 'влѣшти' – тегля, дърпам). Сродно с руското 'влечь'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • повлека крак (давам начало)
  • повлека надолу
Фразеологизми:
  • повличам крак (бивам първият, след когото следват и други)
повлека : правопис, синоними и значение на думата в българския език | Тълковен речник | Тълковен речник