Енциклопения на българския език

поверен

[poˈvɛrɛn]

поверен значение:

1. (пряко) Който е даден, връчен на някого за пазене, грижа или управление; възложен като отговорност.
2. (преносно) Който се ползва с доверие; на когото може да се разчита за тайни неща (остаряла или специфична употреба, по-често като 'поверителен').
Ударение
повéрен
Част на речта
прилагателно име, глагол
Сричкоделение
по-ве-рен
Род
мъжки
Мн. число
поверени
Вид
свършен
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на поверен

(пряко)
  • Той се грижеше съвестно за поверения му имот.
  • Директорът отговаря за поверените му служители.
(преносно)
  • Това е поверен човек на краля.

Антоними на поверен

Как се пише поверен

Грешни изписвания: поверин, пуверен
Думата се пише с е в последната сричка (поверен), тъй като променливото 'я' не е налично в тази позиция или се проверява с форми, където гласната не изпада/променя.

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:вѣра
Произлиза от глагола 'поверя', който е образуван чрез префикса 'по-' и корена 'вяра'. Връзката е с идеята за даване на нещо 'на вяра' или с доверие на някого.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • поверен имот
  • поверена задача
  • поверено лице