Енциклопения на българския език

побледняване

[poblɛdˈnʲavɐnɛ]

побледняване значение:

1. (физиология) Процес на изгубване на руменината на лицето или цвета на кожата, обикновено вследствие на страх, болест или студ.
2. (преносно) Загуба на яркост, интензитет или значение.
Ударение
побледня̀ване
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
по-блед-ня-ва-не
Род
среден
Мн. число
побледнявания
Вид
несвършен
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на побледняване

(физиология)
  • Внезапното побледняване на лицето му издаде силната уплаха.
(преносно)
  • С годините споменът претърпя побледняване.

Синоними на побледняване

Антоними на побледняване

Как се пише побледняване

Думата се пише с променливо я (в случая я пред сричка с гласна а, въпреки мекостта). Проверка: бледен.

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:блѣдъ
От старобългарското 'блѣдъ' (светъл, безцветен). Образувано от глагола 'побледнявам' (ставам бледен).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • мъртвешко побледняване
  • внезапно побледняване