Енциклопения на българския език

побледнявам

[poblɛdˈnʲavɐm]

побледнявам значение:

1. (физиология) Губя естествения цвят на лицето си, ставам блед (поради страх, болест, студ или силна емоция).
2. (преносно) Губя яркостта, силата или значението си; ставам незабележим на фона на нещо друго.
Ударение
побледня̀вам
Част на речта
глагол
Сричкоделение
по-блед-ня-вам
Вид
несвършен
Преходност
непреходен
Спрежение
III спрежение
Видова двойка
побледнея
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на побледнявам

(физиология)
  • Всеки път, когато видеше кръв, той побледняваше.
  • Тя побледняваше от гняв при споменаването на името му.
(преносно)
  • Споменът за това събитие побледнява с годините.
  • Звездите побледняват при изгрева на слънцето.

Синоними на побледнявам

Антоними на побледнявам

Как се пише побледнявам

Прилага се правилото за променливото 'Я'. В тази форма (несвършен вид, наставка -ява-), след мека съгласна и под ударение се пише и изговаря Я (побледня̀вам). В свършения вид 'побледнея', пред мека сричка 'я' преминава в 'е' (побледнѐеш).

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:блѣдъ
Образуван от корена 'блед' + наставка '-нявам'. Старобългарското 'блѣдъ' (светъл, безцветен) произлиза от праславянското *blědъ.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • побледнявам от страх
  • побледнявам като платно
  • образът побледнява
Фразеологизми:
  • побледнявам като мъртвец