Енциклопения на българския език

побера

[pobɛˈra]

побера значение:

1. (пряко) Да успея да сложа, вместя или натъпча нещо или някого в определено пространство (контейнер, стая и др.).
2. (преносно) Да осмисля, да проумея нещо (обикновено в отрицателни конструкции с 'ум' или 'глава').
Ударение
поберà
Част на речта
глагол
Сричкоделение
по-бе-ра
Вид
свършен
Преходност
преходен
Спрежение
I спрежение
Възвратна форма
побера се
Видова двойка
побирам
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на побера

(пряко)
  • Трябва да побера всички дрехи в този куфар.
  • Залата не може да побере толкова хора.
(преносно)
  • Умът ми не може да побере такава жестокост.

Как се пише побера

Грешни изписвания: пубера, побира
Основната форма (свършен вид) се пише с е в корена (бер). Несвършеният вид е с и (побирам).

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:побрати
От представка по- + глагол бера (събирам, вземам). Старобългарски: побьрати.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • не го побира главата ми
  • едвам побера
Фразеологизми:
  • не ме побира място
  • акълът ми не го побира

Популярни търсения и запитвания за побера

побера : правопис, синоними и значение на думата в българския език | Тълковен речник | Тълковен речник