планина
[plɐniˈna]
- Ударение
- планина̀
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- пла-ни-на
- Род
- женски
- Мн. число
- планини
Как се пише планина
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:планина
От праславянското *polnina, свързано с *polje (поле). Първоначалното значение е било 'равно, открито място' или 'плато', което впоследствие се е променило (семантичен преход) към 'високо планинско пасище' и 'планина'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- висока планина
- имам да преместя планина
- отидох в планината
Фразеологизми:
- ако планината не отиде при Мохамед, Мохамед отива при планината
- обещавам планини от злато