Енциклопения на българския език

пихтия

[pixˈtijɐ]

пихтия значение:

1. (кулинария) Студено ястие от сварено месо (обикновено свинско, телешко или птиче), чийто бульон се желира при изстиване.
2. (преносно) Безформена, мека маса.
3. (преносно) Човек без характер, воля или физическа сила; отпуснат човек.
Ударение
пихтѝя
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
пих-ти-я
Род
женски
Мн. число
пихтии
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на пихтия

(кулинария)
  • За Коледа баба винаги приготвяше пача и свинска пихтия.
  • Пихтията трябва да се вари на слаб огън, за да остане бистра.
(преносно)
  • След удара, тъканта се бе превърнала в кървава пихтия.
(преносно)
  • Не бъди такава пихтия, стегни се и вземи решение!

Синоними на пихтия

Как се пише пихтия

Грешни изписвания: пехтия, пихтиа, пйхтия, пихтйя
Думата се пише с и в първата сричка и х пред т.

Етимология

Произход:Гръцки
Оригинална дума:pēktē
От гръцкото πηκτή (pēktē) – 'съсирен', 'желиран', през народния език.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • свинска пихтия
  • треперя като пихтия
Фразеологизми:
  • ставам на пихтия