пикник
[ˈpiknik]
пикник значение:
1. (бит) Увеселителна разходка сред природата (в гора, парк или планина), при която участниците се хранят на открито с предварително приготвена храна.
- Ударение
- пѝкник
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- пик-ник
- Род
- мъжки
- Мн. число
- пикници
Примери за използване на пикник
(бит)
- В неделя ще отидем на пикник край реката.
- Взехме кошница с храна и одеяло за пикника.
Как се пише пикник
Етимология
Произход:Френски
Оригинална дума:pique-nique
Заемка от френски (pique-nique), вероятно произлизаща от глагола 'piquer' (бода, кълва) и 'nique' (нещо малко, дреболия), навлязла в българския език през 20 век.
Употреба
Чести словосъчетания:
- отивам на пикник
- правя пикник
- място за пикник