Енциклопения на българския език

пиене

[ˈpiɛnɛ]

пиене значение:

1. (пряко) Действието по приемане на течности през устата.
2. (разговорно) Употреба на алкохолни напитки, често в големи количества; пиянство.
3. (разговорно/метонимия) Самата напитка (обикновено алкохолна).
Ударение
пѝене
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
пи-е-не
Род
среден
Мн. число
пиенета
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на пиене

(пряко)
  • Пиенето на вода е важно за хидратацията на организма.
  • Тя спря за момент пиенето на кафе.
(разговорно)
  • Той се отдаде на пиене след развода.
  • Цяла нощ имаше ядене и пиене.
(разговорно/метонимия)
  • Имаше много пиене на масата, но малко храна.
  • Донеси някакво пиене за гостите.

Антоними на пиене

Как се пише пиене

Грешни изписвания: пийене, пияне, пйене

Отглаголните съществителни на -не се образуват от сегашната основа на глагола. От пи-я (с корен пи-) формата е пиене. Не се пише с й.

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:пия
Отглаголно съществително име, образувано от глагола 'пия' с наставката '-не'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • ядене и пиене
  • спря пиенето
  • вода за пиене
Фразеологизми:
  • удари го на пиене