Енциклопения на българския език

пешкир

[pɛʃˈkir]

пешкир значение:

1. (Бит) Кърпа (битова), обикновено памучна или ленена, използвана за избърсване на лицето и ръцете след миене.
2. (Преносно) Символ на гостоприемство или сватбен дар в традиционните обичаи.
Ударение
пешкѝр
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
пеш-кир
Използване
🗣️ Разговорна / жаргонна дума
Род
мъжки
Мн. число
пешкири
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на пешкир

(Бит)
  • Бабата извади от раклата нов, тъкан пешкир, за да посрещне гостите.
  • Окачи мокрия пешкир на простора.
(Преносно)
  • Дариха кумовете с дарове и пешкири.

Синоними на пешкир

Как се пише пешкир

Грешни изписвания: пишкир, пешкер, пешкйр
Думата се пише с е в първата сричка – пешкир. Проверката не може да се извърши чрез сродна дума, правописът е исторически установен (от тур. peşkir).

Етимология

Произход:Турски
Оригинална дума:peşkir
Заета от турската дума *peşkir*, която произлиза от персийската *pišgir* (от *piš* – пред и *gir* – държащ, хващащ). В българския език думата навлиза през периода на османското владичество като название на кърпа за бърсане.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • вафлен пешкир
  • тъкан пешкир
  • мокър пешкир