Енциклопения на българския език

пеши

[ˈpɛʃi]

пеши значение:

1. (военно дело / общо) Който се придвижва пеша, а не на кон или с превозно средство (най-често се използва във форма за множествено число или като определение за войскови единици).
2. (шахмат) Отнасящ се до пешката (в шахмата) - остаряла или рядка употреба, по-често се казва 'пешечен'.
Ударение
пѐши
Част на речта
прилагателно име
Сричкоделение
пе-ши
Род
мъжки
Мн. число
пеши
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на пеши

(военно дело / общо)
  • Към града настъпваха конни и пеши отряди.
  • Пеши патрули обхождаха гората.
(шахмат)
  • Пешият ендшпил е един от най-трудните в шаха.

Синоними на пеши

Антоними на пеши

Как се пише пеши

Грешни изписвания: пешй
Формата пеши е основно прилагателно (м.р., ед.ч. или мн.ч. в зависимост от контекста, макар че в съвременния език за ед.ч. се предпочита пешеходен или наречието пеш).

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:pěšь
Наследник на праславянското *pěšь (пешеходец, вървящ пеша), сродно със санскритското pad- (крак) и латинското pes.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • пеши батальон
  • пеши преход

Популярни търсения и запитвания за пеши

пеши : правопис, синоними и значение на думата в българския език | Тълковен речник | Тълковен речник