Енциклопения на българския език

печалба

[pɛˈt͡ʃaɫbɐ]

печалба значение:

1. (икономика) Финансова полза; разликата между приходите от дадена дейност и разходите за нейното осъществяване.
2. (хазарт) Парична сума или предметна награда, получена от лотария, игра или състезание.
Ударение
печа̀лба
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
пе-чал-ба
Род
женски
Мн. число
печалби
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на печалба

(икономика)
  • Фирмата отчете рекордна печалба за изминалата година.
  • Търговецът продаваше стоката с малка печалба, за да привлече клиенти.
(хазарт)
  • Той удари голямата печалба от тотото.
  • Изплащането на печалбите започва утре.

Синоними на печалба

Антоними на печалба

Как се пише печалба

Грешни изписвания: печалбъ, пичалба, печълба

Думата се пише с е в първата сричка. Проверка не е възможна чрез ударение, правописът е традиционен (свързан с корена печ-).

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:печалъ
Произлиза от корена на глагола 'печеля'. Исторически коренът е свързан с 'печал' (грижа, труд), като семантиката е еволюирала от 'резултат от тежък труд' към 'придобивка, изгода'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • нетна печалба
  • брутна печалба
  • печалба от лотарията
  • извличам печалба