Енциклопения на българския език

перманентен

[pɛrmɐˈnɛntɛn]

перманентен значение:

1. (книжовно) Който продължава непрекъснато; постоянен, траен.
Ударение
перманѐнтен
Част на речта
прилагателно име
Сричкоделение
пер-ма-нен-тен
Род
мъжки
Мн. число
перманентни
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на перманентен

(книжовно)
  • Страната се намира в състояние на перманентна криза.
  • Тя изпитваше перманентен страх от провал.

Синоними на перманентен

Антоними на перманентен

Как се пише перманентен

Грешни изписвания: перманетен, пермънентен
Внимава се за изписването на групата -нт- в края на корена (от лат. -ent).

Етимология

Произход:Латински
Оригинална дума:permanens
От латински permanens, сегашно причастие на permanere (оставам докрай, продължавам).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • перманентен грим
  • перманентна революция