пакостник
[ˈpakostnik]
пакостник значение:
1. (общо) Човек (често дете), който прави пакости, бели или дребни вреди; немирник.
- Ударение
- па̀костник
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- па-кост-ник
- Използване
- 🗣️ Разговорна / жаргонна дума
- Род
- мъжки
- Мн. число
- пакостници
Примери за използване на пакостник
(общо)
- Малкият пакостник счупи вазата, докато тичаше.
- Този котарак е голям пакостник.
Как се пише пакостник
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:пакость
От съществителното 'пакост' + наставка '-ник'. Коренът е общославянски.
Употреба
Чести словосъчетания:
- малък пакостник
- голям пакостник