охраняване
[oxrɐˈnʲavɐnɛ]
охраняване значение:
1. (сигурност) Дейността по пазене, защитаване и наблюдение на обект, лице или територия с цел предотвратяване на посегателства.
- Ударение
- охраня̀ване
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- ох-ра-ня-ва-не
- Род
- среден
- Мн. число
- охранявания
Примери за използване на охраняване
(сигурност)
- Фирмата се занимава с охраняване на частни имоти.
- Полицията пое охраняването на протеста.
Антоними на охраняване
Как се пише охраняване
Пише се с о (представка о-). След н се пише я, тъй като е под ударение и след мека съгласна.
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:хранити
Отглаголно съществително от 'охранявам'. Коренът 'хран-' в старобългарския (хранити) означава 'пазя, съхранявам' (различно от съвременното 'храня' - давам храна, макар да имат общ произход).
Употреба
Чести словосъчетания:
- охраняване на обществения ред
- охраняване на границата
- система за охраняване