Енциклопения на българския език

отсичане

[otˈsit͡ʃɐnɛ]

отсичане значение:

1. (пряко) Действието по отделяне на част от нещо чрез рязък удар с остър инструмент (брадва, меч, нож).
2. (преносно) Вземане на категорично, бързо и окончателно решение; рязък отговор.
Ударение
отсѝчане
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
от-си-ча-не
Род
среден
Мн. число
отсичания
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на отсичане

(пряко)
  • Отсичането на сухите клони подобрява растежа на дървото.
  • Екзекуцията чрез отсичане на главата е варварски метод от миналото.
(преносно)
  • Неговото отсичане по въпроса не търпеше възражения.
  • С едно отсичане на проблема, те приключиха спора.

Антоними на отсичане

Как се пише отсичане

Коренът се пише с и (от отсичам, несвършен вид), а не с е (като в отсека). Представката е от-.

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:сека
Отглаголно съществително от 'отсичам'. Корен 'сек/сеч' (сека) + представка 'от-'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • отсичане на глава
  • отсичане на клон
  • категорично отсичане