Енциклопения на българския език

отсека

[otˈsɛkɐ]

отсека значение:

1. (пряко) Отделя част от нещо чрез рязане или удряне с остър предмет.
2. (преносно) Кажа нещо рязко, категорично и кратко, прекъсвайки възражения.
Ударение
отсека̀
Част на речта
глагол
Сричкоделение
от-се-ка
Вид
свършен
Преходност
преходен
Спрежение
I спрежение
Възвратна форма
отсека се
Видова двойка
отсичам
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на отсека

(пряко)
  • Дървосекачът ще отсека сухия клон.
  • Палачът се готвеше да отсека главата на осъдения.
(преносно)
  • – Няма да стане! – отсече той и излезе от стаята.
  • Тя отсече, че няма намерение да преговаря.

Антоними на отсека

Как се пише отсека

Грешни изписвания: одсека, отцека, утсека
Представката 'от-' запазва правописа си, въпреки че 'т' може да не се чува ясно пред 'с'.

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:sěšti
От представка 'от-' (отделяне) + корен 'сека' (старобълг. sěšti – режа). Сродна с 'секира'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • отсека глава
  • отсека клон
  • отсека пътя (преградя)
Фразеологизми:
  • като с нож отсече (спря внезапно)