отрина
[otˈrinɐ]
- Ударение
- отрѝна
- Част на речта
- глагол
- Сричкоделение
- от-ри-на
- Вид
- свършен
- Преходност
- преходен
- Спрежение
- I спрежение
- Видова двойка
- отринвам
Как се пише отрина
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:рина
От глагола 'рина' (ритам, чистя с лопата) и представка 'от-', указваща отделяне.
Употреба
Чести словосъчетания:
- отрина сняг
- отрина обор