Енциклопения на българския език

отрепка

[oˈtrɛpkɐ]

отрепка значение:

1. (преносно) Продпаднал, морално деградирал човек; декласиран елемент от обществото, който не заслужава уважение.
2. (пряко (остаряло)) Малко парче, конец или прашинка, паднала от дреха или плат; нещо, което се изтърсва.
Ударение
отрѐпка
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
от-реп-ка
Използване
🗣️ Разговорна / жаргонна дума
Род
женски
Мн. число
отрепки
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на отрепка

(преносно)
  • Той се събираше с всякакви отрепки от квартала.
  • Не искам да имам нищо общо с тази политическа отрепка.
(пряко (остаряло))
  • По палтото му имаше бели отрепки и косми.

Антоними на отрепка

Как се пише отрепка

Грешни изписвания: утрепка, отребке
Думата се пише с начално о, тъй като представката е от-. Проверката за звучната съгласна б/п се прави чрез формата за множествено число: отрепки.

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:трепя / тупам
Произлиза от глагола 'отрепвам' (изтупвам, изтърсвам). Първоначалното значение е свързано с нещо, което се изтърсва (прах, конци) като ненужно. Семантичният преход към човек е метафоричен – някой, който е изхвърлен от обществото.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • обществена отрепка
  • политическа отрепка