Енциклопения на българския език

отплата

[otˈplatɐ]

отплата значение:

1. (общо) Това, което се дава или прави в замяна на нещо получено (добро или лошо); възнаграждение или възмездие.
Ударение
отпла'та
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
от-пла-та
Род
женски
Мн. число
отплати
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на отплата

(общо)
  • Той не искаше никаква отплата за помощта си, направи го от добро сърце.
  • Злодеят най-после получи заслужената си отплата.

Как се пише отплата

Грешни изписвания: одплата, утплата, отплъта
Представката е от-, а не од-, въпреки възможното озвучаване при изговор пред звучни съгласни.

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:отъ + платити
Образувана от представка 'от-' (за връщане, обратна посока) и корен, свързан с плащане/възмездие.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • заслужена отплата
  • търся отплата
  • без отплата