Енциклопения на българския език

отпечатък

[otpeˈt͡ʃatɐk]

отпечатък значение:

1. (пряко) Следа, оставена върху повърхност чрез натиск на някакъв предмет или част от тялото.
2. (преносно) Трайно въздействие или отражение, оставено от събитие, преживяване или епоха.
Ударение
отпеча̀тък
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
от-пе-ча-тък
Род
мъжки
Мн. число
отпечатъци
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на отпечатък

(пряко)
  • Полицията откри отпечатъци от пръсти върху стъклото.
  • В калта се виждаше дълбок отпечатък от обувка.
(преносно)
  • Войната остави тежък отпечатък върху психиката на цяло едно поколение.
  • Творчеството му носи отпечатъка на романтизма.

Как се пише отпечатък

Думата съдържа подвижно ъ. При образуване на множествено число или членуване гласната ъ изпада: отпечатък -> отпечатъци. Крайното к преминава в ц.

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:от + печат
Префиксално образувание от 'от-' и 'печат' (съществително или глаголна основа), с наставка '-ък'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • пръстов отпечатък
  • генетичен отпечатък
  • въглероден отпечатък