отоплител
[otopˈlitɛl]
отоплител значение:
1. (техника) Уред, устройство или инсталация, предназначени за отопление на помещения или загряване на флуиди.
- Ударение
- отоплѝтел
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- о-топ-ли-тел
- Род
- мъжки
- Мн. число
- отоплители
Примери за използване на отоплител
(техника)
- Включих електрическия отоплител, защото стаята беше ледена.
- Инсталираха нови лъчисти отоплители в халето.
Синоними на отоплител
Антоними на отоплител
Как се пише отоплител
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:отопля
Производно от глагола 'отопля' + суфикс за деятел/инструмент '-тел'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- газов отоплител
- електрически отоплител
- лъчист отоплител