Енциклопения на българския език

оток

[oˈtɔk]

оток значение:

1. (медицина) Болезнено или безболезнено подуване на тъкани в тялото вследствие на натрупване на течност в междуклетъчното пространство.
Ударение
ото̀к
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
о-ток
Род
мъжки
Мн. число
отоци
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на оток

(медицина)
  • След удара на коляното му се появи силен оток.
  • Лекарят предписа компреси за спадане на отока.

Синоними на оток

Как се пише оток

Грешни изписвания: отток, уток, отук
Да не се бърка с отток (оттичане на вода).
Оток (с едно 'т') е подуване (медицинско състояние).
Отток (с две 'т') е изтичане на течност (хидрология, канализация).

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:о- + ток (теча)
Образувано от представка 'о-' (около, отстрани) и корена на глагола 'тека'. Първоначалното значение е свързано с разтичане или натрупване на течност.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • белодробен оток
  • оток на Квинке
  • спаднал оток
оток : правопис, синоними и значение на думата в българския език | Тълковен речник | Тълковен речник