относителност

[otnoˈsitɛlnost]

относителност значение:

1. (философия) Качество на нещо да бъде валидно или оценено само в сравнение (отношение) с друго нещо; липса на абсолютен характер.

2. (физика) Фундаментален принцип във физиката, според който физичните закони са еднакви за всички инерциални системи (Теория на относителността).

Ударение: относѝтелност
Част на речта: съществително име
Сричкоделение: от-но-си-тел-ност
Род: женски
Мн. число: относителности

Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на относителност

(философия)

Относителността на моралните норми е тема на много дебати.
Всичко е въпрос на гледна точка и относителност.

(физика)

Айнщайн формулира специалната теория на относителността през 1905 г.

Синоними на относителност

релативност, условност

Антоними на относителност

абсолютност

Как се пише относителност

Грешни изписвания: относителост, утносителност, отнусителност, относйтелност, относителнуст

Думата се пише с двойно н само в производни форми, където коренът завършва на 'н' и наставката започва с 'н' (напр. 'стен-ен'). Тук имаме едно н (относителен -> относителност).

Етимология

Произход:Български

Оригинална дума:относя се

Абстрактно съществително, образувано от прилагателното 'относителен' + наставка '-ост'. Калка на латинското 'relativitas' (чрез руски или немски).

Употреба

Чести словосъчетания:

теория на относителността
принцип на относителността

Популярни търсения и запитвания за относителност

относителност