Енциклопения на българския език

отлъчвам

[otˈlɤt͡ʃvɐm]

отлъчвам значение:

1. (църковен, официален) Изключвам някого от принадлежност към организация, общност или църква (анатемосвам).
2. (рядко, остаряло) Отделям едно нещо от друго; разлъчвам (напр. агнета от майките им).
Ударение
отлъ̀чвам
Част на речта
глагол
Сричкоделение
от-лъч-вам
Вид
несвършен
Преходност
преходен
Спрежение
III спрежение
Възвратна форма
отлъчвам се
Видова двойка
отлъча
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на отлъчвам

(църковен, официален)
  • Църквата реши да го отлъчи заради еретичните му възгледи.
  • Беше отлъчен от партията заради предателство.
(рядко, остаряло)
  • Овчарят отлъчва болните овце от стадото.

Антоними на отлъчвам

Как се пише отлъчвам

Грешни изписвания: отлачвам, утлъчвам, отлъчвъм
Пише се с ъ в корена (от лъча, отлъчка). Променливото я не е приложимо тук.

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:лѫчити
От старобългарския глагол 'лѫчити' (отделям) с представка 'от-'. Коренът е сроден с думи, означаващи разделяне или сепариране.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • отлъчвам от църквата
  • отлъчвам от семейството
отлъчвам : правопис, синоними и значение на думата в българския език | Тълковен речник | Тълковен речник