Енциклопения на българския език

отличничка

[otˈlit͡ʃnit͡ʃkɐ]

отличничка значение:

1. (образование) Ученичка или студентка, която има само или предимно отлични оценки; най-добрата в класа или курса.
Ударение
отлѝчничка
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
от-лич-нич-ка
Род
женски
Мн. число
отличнички
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на отличничка

(образование)
  • Тя завърши гимназията като пълна отличничка.
  • Мария винаги е била отличничка и пример за подражание.

Синоними на отличничка

Антоними на отличничка

Как се пише отличничка

Думата се пише с чк, тъй като е образувана от мъжки род отличник + окончание за женски род. Проверката се прави чрез формата за м.р.: отличник -> отличничка.

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:отличен
Произлиза от прилагателното 'отличен' (с висок успех, превъзходен), което от своя страна идва от старобългарския глагол 'отличити'. Наставката '-ка' се използва за образуване на съществителни имена от женски род, означаващи лица.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • пълна отличничка
  • златна отличничка