Енциклопения на българския език

откровено

[otkroˈvɛno]

откровено значение:

1. (пряко) По начин, който не крие нищо; с искреност и прямота.
2. (разговорно) В пълна степен, явно, без съмнение (за подчертаване на качество).
Ударение
откровѐно
Част на речта
наречие
Сричкоделение
от-кро-ве-но
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на откровено

(пряко)
  • Тя ми каза откровено какво мисли за проекта.
  • Нека говорим откровено, без задни мисли.
(разговорно)
  • Филмът беше откровено скучен.
  • Поведението му е откровено нагло.

Антоними на откровено

Как се пише откровено

Пише се с представка от-. Тъй като 'т' е пред беззвучната 'к', не настъпва звучна промяна, но често грешно се чува или пише 'д' поради аналогия.

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:отъкровенъ
Произлиза от старобългарското причастие 'отъкровенъ', свързано с глагола 'открити' (разкривам, махам покривалото). Значението е еволюирало към 'душевно разкрит', 'искрен'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • откровено казано
  • говоря откровено
  • споделям откровено
Фразеологизми:
  • честно и откровено