Енциклопения на българския език

отегчаване

[otɛɡˈtʃavɐnɛ]

отегчаване значение:

1. (пряко) Процесът на предизвикване на скука, досада или безразличие у някого.
2. (възвратно) Състояние на изпитване на силна скука.
Ударение
отегча̀ване
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
о-тег-ча-ва-не
Род
среден
Мн. число
отегчавания
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на отегчаване

(пряко)
  • Постоянното повтаряне на една и съща тема водеше до бързо отегчаване на публиката.
(възвратно)
  • Личеше си пълното му отегчаване от лекцията.

Антоними на отегчаване

Как се пише отегчаване

Пише се с г (от тегоба, тежа), а не с 'к'. Проверка: отегчи.

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:отегчавам
Отглаголно съществително име, образувано от несвършения глагол 'отегчавам' с наставка '-не'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • до отегчаване
  • взаимно отегчаване
Фразеологизми:
  • повтарям до отегчаване