Енциклопения на българския език

отглас

[ˈɔtglɐs]

отглас значение:

1. (физика) Звук, който се връща обратно след удар в преграда; ехо.
2. (преносно) Обществена реакция, отговор или последствие от някакво събитие или действие.
Ударение
о̀тглас
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
от-глас
Род
мъжки
Мн. число
отгласи
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на отглас

(физика)
  • Отгласът на камбаната заглъхна в долината.
  • Чуваше се само отгласът от стъпките му.
(преносно)
  • Статията предизвика широк отглас в обществото.
  • Събитията от миналата година все още намират своя отглас.

Как се пише отглас

Грешни изписвания: одглас, утглас, отглъс
Представката е от-, не се променя пред звучни съгласни (не се пише „од-“).

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:от- + глас
Образувано от предлога (префикс) „от“ и съществителното „глас“. Калка на латинското re-sonantia или подобни конструкции.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • широк отглас
  • международен отглас
  • слаб отглас