Енциклопения на българския език

отворче

[otˈvɔrt͡ʃɛ]

отворче значение:

1. (пряко) Малък по размер отвор; дупчица, пролука или цепнатина с ограничени размери.
Ударение
отво̀рче
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
от-вор-че
Род
среден
Мн. число
отворчета
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на отворче

(пряко)
  • През малкото отворче на вратата се процеждаше слънчева светлина.
  • Тя промуши конеца през отворчето на иглата с лекота.

Как се пише отворче

Грешни изписвания: отворчи, утворче, отвурче
Думата завършва на , тъй като е съществително име от среден род.

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:отвор
Умалителна форма на съществителното име 'отвор', образувана чрез суфикса '-че'. Коренът 'твор-' е свързан с глагола 'творя', но в случая производната идва от 'отварям'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • тясно отворче
  • отворче на игла
  • скрито отворче