осуетя
[osuɛˈtʲa]
осуетя значение:
1. (общо) Попреча на осъществяването на нещо; направя нещо неуспешно или невъзможно.
- Ударение
- осуетя̀
- Част на речта
- глагол
- Сричкоделение
- о-су-е-тя
- Вид
- свършен
- Преходност
- преходен
- Спрежение
- II спрежение
- Видова двойка
- осуетявам
Примери за използване на осуетя
(общо)
- Лошото време успя да осуети плановете ни за пикник.
- Полицията действа бързо и осуети опита за грабеж.
Синоними на осуетя
Как се пише осуетя
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:суета
Образувано от 'суета' (празнота, безполезност) с представка 'о-'. Буквално означава 'да направя нещо празно/напразно'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- осуетя план
- осуетя нападение
- осуетя заговор