Енциклопения на българския език

остроумие

[ostroˈumiɛ]

остроумие значение:

1. (пряко) Способност на ума бързо да намира удачни, смешни или проницателни решения и изрази; находчивост.
2. (реторика) Конкретна остроумна мисъл, фраза или постъпка.
Ударение
остроýмие
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
ос-тро-у-ми-е
Род
среден
Мн. число
остроумия
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на остроумие

(пряко)
  • Тя блестеше в компанията със своето неизчерпаемо остроумие.
  • Остроумието е оръжие, което трябва да се използва внимателно.
(реторика)
  • Книгата е пълна с афоризми и остроумия.

Антоними на остроумие

Как се пише остроумие

Слято писане на сложно съществително име. Първата част остро- се пише с о.

Етимология

Произход:Старобългарски (калка)
Оригинална дума:остър + ум
Сложна дума, образувана от основите на 'остър' и 'ум'. Вероятно калка (буквален превод) от гръцкото 'oxymathia' или латински аналози, обозначаващи проницателност.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • блестящо остроумие
  • липса на остроумие
  • проявявам остроумие
остроумие : правопис, синоними и значение на думата в българския език | Тълковен речник | Тълковен речник