Енциклопения на българския език

остарялост

[ostɐˈrjalost]

остарялост значение:

1. (общо) Качество или състояние на нещо, което е старо, излязло от употреба, немодерно или неактуално.
Ударение
остаря̀лост
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
о-ста-ря-лост
Род
женски
Мн. число
остарялости (рядко)
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на остарялост

(общо)
  • Остарялостта на техниката пречеше на производствения процес.
  • Поради моралната остарялост на закона, се наложи приемането на нови поправки.

Синоними на остарялост

Антоними на остарялост

Как се пише остарялост

Пише се с променливо я. Тъй като ударението пада върху него и сричката е твърда (следва 'л'), се пише и изговаря я (не 'е').

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:старъ
Абстрактно съществително, образувано от миналото деятелно причастие 'остарял' + наставката '-ост'. Коренът е 'стар'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • морална остарялост
  • техническа остарялост