Енциклопения на българския език

ослепея

[oslɛˈpɛjɐ]

ослепея значение:

1. (медицина) Загубя зрението си, стана сляп.
Ударение
ослепѐя
Част на речта
глагол
Сричкоделение
ос-ле-пе-я
Род
няма
Вид
свършен
Преходност
непреходен
Спрежение
I спрежение
Възвратна форма
няма
Видова двойка
ослепявам
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на ослепея

(медицина)
  • Ако не се лекува, пациентът може да ослепея напълно.
  • Старецът ослепя с годините.

Синоними на ослепея

Антоними на ослепея

Как се пише ослепея

Грешни изписвания: ослепеа, услепея
Пише се с 'я' в 1 л. ед.ч. (ослепея) и 'е' в 3 л. ед.ч. (ослепее), защото е от I спрежение.

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:сляп
Представка 'о-' (промяна в състоянието) + корен 'слеп' (сляп). Старобългарски слѣпъ.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • ослепея от старост
  • ослепея с едното око
ослепея : правопис, синоними и значение на думата в българския език | Тълковен речник | Тълковен речник