ора
[oˈra]
ора значение:
1. (земеделие) Обработвам почвата с плуг или друго оръдие, като я разрязвам и обръщам, за да я подготвя за сеитба.
2. (преносно) Браздя повърхност, оставям дълбоки следи.
- Ударение
- ора̀
- Част на речта
- глагол
- Сричкоделение
- о-ра
- Род
- няма
- Вид
- несвършен
- Преходност
- преходен
- Спрежение
- I спрежение
- Възвратна форма
- няма
- Видова двойка
- изора
Примери за използване на ора
(земеделие)
- Земеделците ораха нивите през целия ден.
- Тракторът оре дълбоко в чернозема.
(преносно)
- Корабът оре вълните на океана.
- Бръчки бяха изорали челото му (тук в свършен вид).
Синоними на ора
Как се пише ора
Грешни изписвания: ура
Думата започва с о.
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:орати
Наследствена дума от праславянски *orati, от индоевропейски корен *h₂erh₃- (ора). Сродна с латинското 'arare' и гръцкото 'arow'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- ора нивата
- дълбоко ора
Фразеологизми:
- ора с игла кладенец