опълченски
[opɐɫˈt͡ʃɛnski]
опълченски значение:
1. (История) Който се отнася до опълчението (доброволческите военни формирования) или до отделен опълченец, особено в контекста на Българското опълчение по време на Руско-турската война (1877 – 1878 г.).
- Ударение
- опълчѐнски
- Част на речта
- прилагателно име
- Сричкоделение
- о-пъл-чен-ски
- Род
- мъжки
- Мн. число
- опълченски
Примери за използване на опълченски
(История)
- В музея се съхранява автентична опълченска униформа.
- Опълченският подвиг на Шипка остава в историята.
Как се пише опълченски
Образувано от съществителното опълченец. Прилагателното завършва на -ски. Звукът 'ц' от съществителното отпада пред наставката.
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:пълкъ
Произлиза от 'опълчение' (народна войска, събрана доброволно). Коренът е 'полк' (старобълг. 'пълкъ').
Употреба
Чести словосъчетания:
- опълченски дружини
- опълченски лист
- опълченски паметник