опека
[oˈpɛkɐ]
опека значение:
1. (право) Форма на защита на лични и имуществени права на малолетни лица или лица, поставени под пълно запрещение.
2. (общо) Продължителна грижа, наблюдение или покровителство над някого.
- Ударение
- опѐка
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- о-пе-ка
- Род
- женски
- Мн. число
- опеки
Примери за използване на опека
(право)
- Съдът назначи опека над останалото сираче дете.
- Органът по опека и попечителство следи за интересите на уязвимите лица.
(общо)
- Младият автор се развиваше под опеката на известния професор.
- Искам да се освободя от родителската опека.
Синоними на опека
Как се пише опека
Грешни изписвания: упека
Думата се пише с начално о. Проверката може да се направи чрез етимологията (представка о-).
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:опека
От старобългарското 'опека' (грижа, покровителство). Коренът е свързан с глагола 'пека' (в смисъл на 'грижа се', 'печа се за някого'). Сродна с руската 'опека'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- родителска опека
- под опеката на
- назначавам опека