Енциклопения на българския език

опаря

[oˈparʲɐ]

опаря значение:

1. (пряко) Причиня болка или изгаряне по кожата чрез допир с гореща течност, пара или нагорещен предмет.
2. (биология) За растение (коприва) или насекомо – предизвикам пареща болка чрез ужилване или допир.
3. (преносно) Потърпя вреда, загуба или неприятности (обикновено финансови или емоционални) от някакво начинание.
Ударение
опа̀ря
Част на речта
глагол
Сричкоделение
о-па-ря
Вид
свършен
Преходност
преходен
Спрежение
II спрежение
Видова двойка
опарвам
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на опаря

(пряко)
  • Внимавай да не се опариш на печката.
  • Опарих си езика с горещия чай.
(биология)
  • Копривата ме опари по краката.
(преносно)
  • Опари се лошо с тази инвестиция и загуби всичко.
  • Вече се е опарил от доверие към непознати.

Антоними на опаря

Как се пише опаря

Грешни изписвания: упаря, опаре, опъря
Пише се с о (представка). Глаголът е от II спрежение, 1 л. ед.ч. завършва на .

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:пара
Представка 'о-' + съществителното 'пара' (горещи изпарения) + глаголно окончание. Първоначалното значение е 'изгоря с пара'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • опаря се жестоко
  • да не се опариш
Фразеологизми:
  • който се е опарил от супата, духа и на таратора