Енциклопения на българския език

омотавам

[omoˈtavɐm]

омотавам значение:

1. (пряко) Навивам нещо (конци, прежда, плат) около друг предмет или около себе си; увивам плътно.
2. (преносно) Въвличам някого в неприятна ситуация, интрига или зависимост; обърквам някого с лъжи.
Ударение
омота̀вам
Част на речта
глагол
Сричкоделение
о-мо-та-вам
Вид
несвършен
Преходност
преходен
Спрежение
III спрежение
Възвратна форма
омотавам се
Видова двойка
омотая
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на омотавам

(пряко)
  • Бабата бавно омотаваше преждата на кълбо.
  • Той омотава шала около врата си, за да се предпази от студа.
(преносно)
  • Опитваше се да ги омотава в своите финансови схеми.
  • Търговецът така го омотава с приказки, че той купи стоката без да се замисли.

Как се пише омотавам

Думата се пише с начално о (представка) и коренна гласна о (мота). Проверката се прави чрез сродни думи като 'мотая', където ударението не пада върху корена, но етимологията е ясна.

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:мотая
Образувано от префикс 'о-' (за обхващане, завършеност) и корен 'мот-' (свързан с навиване, въртене). Сродно със старобългарското 'мотати'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • омотавам в лъжи
  • омотавам се в кълчища
  • омотавам прежда
Фразеологизми:
  • омотавам си пръста
  • омотавам в мрежите си